Икономика и бизнес ( от гледна точка на лаик ) 4 октомври , 2008

Постингът е на тема един премълчаван фактор в бизнеса наречен егоизъм.  Бързам да предупредя , аз не съм нито бизнесмен нито научен експерт на тема бизнес, икономика финанси. Аз съм обикновен човек от народа, споделящ мислите си в блога, твърде празен към настоящия момент. В следствие на непредубедените си опити да осмисля “икономическата” среда която ме е подчинила стигнах до следните принципи които ми помагат при моите разсъждения и може би биха били полезни и на вас.

Първото от тях засяга егоизма на всеки икономически субект, да пресмяташ само сухи цифри и данни означава  да грешиш.  Предвижданията ти ,без изключение, трябва да включват и егоизма на икономическия субект и как това би се отразило на крайния резултат.

Второто правило е пряко свързано с първото, то гласи “За да бъде преценката ти вярна трябва да се освободиш от собственото си его”.

И двете правила изхождат от житейското правило  “Егото и егоизма винаги дават своето изражение върху резултата от човешките действия! “.

 

П.П.  Текста е копиран от постинга ми в "wordpress.com" , не е писан с идея да е продължение на предишния и съдържа само заключения от размисли на една от страните на заобикалящата ни средата в която живеем.

самосъхранение, така че...

:) Всъщност инстинкта за самосъхранени е само трошица от егоизма на някои "бизнесмени", към това се прибавя и една далеч не толкова символична тежест от алчност. Като пример мога да дам абсурдно скъпите коли които са неудобни, с малко място за шофйора и почти никакво за пътници, чието единствено достойнство е че могат да развиват големи скорости на писта , имат голямо ускорение, но пък за движение по пътищата тази скорост не би била достъпна. Друг пример би бил странните същества които се въдят в зоопарка политика, с потресаващо ниска интелигентност объркващо висока неадекватност и вопиюща нужда да се возят на нови вносни лимузини въпреки , че ако не стават от кревата ще правят по-малко бели !!!

Поздрави за интересния постинг!

Израза "освобождаване" не е коректен, съзнателно ограничаване на крайностите в двете посоки (задоволяването на егото и безпардонния егоизъм). Голяма част от проблемите ни в държавата идват от откровенна лакомия , даването на предимство на желанието да спънеш човека до тебе да не би да те задмине по някакъ често не особено смислен измислен показател или криворазбраната "власт" да прецакаш нещо дето не го правиш ти. Тактиката да не направиш нещо ,"пестейки сили", ако не бъдеш принуден дори това да ти струва един телефонен разговор спестяващ на някого усилия отнемащи му седмици.
Всъщност е очевидно тези които имат власт запълват времето си да си прехвърлят вината, вместо да отделят малко време да решат добре даден проблем и да се радват на заслужен успех. Това е начин на мислене , вклинен в битието ни и които ни трови постоянно, но които е ни е толкова привичен, че за повечето от нас е станал невидим.

Откровената лакомия не е ли задоволяване на егото и безпардонен егоизъм?
Неспособността за упражняване на власт на тези,които я имат е голяма некоректност към всички,които очакват нещо да се подобри в резултатите.

Откровената лакомия е аномалия далеч излизаща извън истинкта за самосъхранение,оцеляване и здравия разум . Откровената лакомия нарушава способността за преценка до степен на изкривен мироглед, морал и размита преценка на добро и зло изцяло на принципа "добро е което задоволява бездънното ми его, лошо е всичко което ми пречи'. Един пример за крайност е втората световна война, милиони жертви в името на "световно господство". Единствения 'мирен" начин да се регулира проблема, които ми е познат от историята "управляваните" или "плебеите" да имат гарантираната власт да контролират постоянно заболелите в "рисковата" среда и ако е нужно да ги местят в среда в която да си възвърнат разсъдака. В собствената ни страна подобно регулиране е премахното въпреки настояването на "размътените мозъци " че това не е вярно и ние живеем в "демократична република". Един "настоящ" пример е "спадането" на доверието в държавата и управлението, гореша тема за пореден път в медиите въпреки липсата на съществуващо доверие от много години. Системата която ни управлява е зациклила и представите и за средата в която се намира не са подчинени на реализъм. Ако това продължава с изразходването на енергия покрай житейски триения ще бъде достигната крайна мъртва точка , демек ще ни затрият заедно с тях си.

За жалост прогнозата за крайната мъртва точка е напълно основателна.Затриването е неизбежно,ако нещата продължават все така...