Въпреки разразилия се преди три седмици скандал с опитите на част от народните представители да вкарат в закона за електронните съобщения правото на безконтролно следене на комуникациите между хората от страна на МВР и ДАНС,депутатите не са се отказали от намерението си. Това стана ясно по време на дебата в четвъртък в парламентарната комисия по транспорт и съобщения, когато на второ четене бяха разгледани текстовете от проекта за промяна на закона, предвиждащи безпроблемен достъп на МВР и ДАНС до данни за телефонните разговори на хората, интернет пощите им и онлайн комуникацията им.

Разпоредбата все така повтаря отменения през миналата година от Върховния административен съд (ВАС) като противоконституционен член от Наредба 40 на МВР за безконтролно следене в интернет.

След яростни дебати в средата на януари транспортната и вътрешната парламентарни комисии решиха да променят текста за второ четене и приеха, че бъдещата наредба за достъп до интернет трафика трябва да бъде съобразена с три закона - за специалните разузнавателни средства, за защита на личните данни и Наказателно-процесуалния кодекс. Въпреки това в четвъртък пак бе предложен текст, зад който прозира отменената МВР-наредба.

"Нелепост е да се твърди, че Народното събрание - висшият законодателен орган, трябва да се съобрази с решение на Върховния административен съд (ВАС). Суверенна воля на парламента е да прецени какво ще приеме, а съдилищата изпълняват приетото", разгорещи се зам.-председателят на транспортната комисия Камен Костадинов (ДПС) по време на дискусията в четвъртък.

В Закона за МВР се предвижда оперативно-издирвателната дейност да се извършва както в случаите на застрашена национална сигурност, така и при заплаха за обществения ред, посочи шефът на групата на БНД Борислав Ралчев. По-широка категория от обществен ред няма - така всеки ще може да рови из данните за когото си пожелае, предупреди той.
Възражения имаше и лидерът на СДС Мартин Димитров, който изрази опасение, че народните представители се опитват да създадат полицейска държава. “Не мога да разбера правова държава ли сме и защо не се спазва решението на ВАС“, допълни той. Димитров предложи предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, да предоставят събраната от тях информация за идентифициране на връзка между потребителите само за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Председателят на комисията по вътрешна сигурност Минчо Спасов (НДСВ) допълни, че трябва да се прибавят и компютърните престъпления, които по принцип не се водят тежки, но могат да бъдат разкривани само по този начин.

Предложените в крайна сметка текстове, които ще се гласуват окончателно в пленарна зала в петък, предвиждат да се събира информация за идентифициране на източника на връзката, типа й, направлението, датата, часа и продължителността й.

Според предизвика и въпросът колко време да се пазят тези данни от предприятията. Предложението на Министерския съвет и Минчо Спасов в първоначалните варианти на проектозаконите е било 12 месеца. По-късно при обсъжданията в комисията е предложено срокът да стане 24 месеца.

Мартин Димитров предложи срокът да е 12 месеца, а Елиана Масева (ДСБ) настоя той да е 6 месеца. Тя се мотивира, че иначе може да се злоупотреби със събираната от предприятията информация. Може мафията да купува тези данни, за да притиска хората, допълни Масева.

Ралчев и Елиана Масева предложиха данните за Интернет и мобилния трафик да се събират, съхраняват и използват съгласно реда и условията на НПК и Закона за СРС.

По предложение на членовете на водещата комисия по транспорт и съобщения в заключителните разпоредби на закона е въведено задължение за мобилните оператори от 1 януари 2010 г. да събират данни, необходими за идентифициране на потребителите на предплатена услуга.

В проекта за промени на Закона за електронните съобщения е въведено задължение операторите на обществени телефонни услуги при спешни повиквания да предоставят данни за крайните потребители и за абонатите. Задълженията за мобилните оператори са да определят местоположението на крайните потребители, повикващи тел. 112, с точност до 100 м в населените места и с точност до 1 км извън населените места.