Разговорите на българското правителство с Москва относно условията за ползване на заложеното в държавния бюджет на Русия финансиране за АЕЦ “Белене“ в размер на 3.8 млрд. евро са за отпускане на заем от 1.5-1.7 млрд. евро, с които проектната компания на НЕК и германската RWE да осигури парите за строежа през 2009 и 2010 г. Това научи Mediapool от източници, информирани за разговорите, проведени от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров миналата седмица в Москва.

До руския заем се прибегнало, защото френската "БНП-Париба", която бе избрана от НЕК за банка, която да структурира финансирането за атомната централа, няма да може до края на настоящата година да осигури необходимите средства. Банките, с които са водени преговори за кредитиране на АЕЦ “Белене“, са заявили, че едва в началото на 2011 г. може отново да възобновят финансирането си за този вид проекти, обясниха запознати.

Немският съакционер също бил затруднен да извади обещаните средства, а НЕК съвсем скоро ще изчерпи наличните пари за проекта. В края на 2008 г. компанията съобщи, че до дни ще бъде изхарчен заемът от "БНП-Париба" в размер на 250 млн. евро за структуриране на проекта и започват да изразходват отпуснатите от държавния бюджет общо 700 млн. лв. за строежа.

Екоорганизацията “Грийнпийс“ сезира Европейската комисия, че тези пари представляват неправомерна държавна помощ и в момента Брюксел извършва проверка по въпроса.

Парите от хазната, с които правителството очакваше да стимулира кредитните институции за участие в проекта, обаче също не били достатъчни, а едно спиране на строежа и последващото го възобновяване ще излязат по-скъпо на компанията дори от сегашните лихвени проценти в условията на финансова криза, са аргументите на държавата за руския заем.

Една от възможните схеми е заемът да се ползва от проектната компания, като гаранции по него дадат НЕК и RWE – всяка според дела си, който съответно е 51:49. Другият вариант е директно финансиране от Русия за собствения й изпълнител на строежа - контролираната от "Газпром" компания “Атомстройекспорт“.

Възможността за този тип експортно кредитиране потвърди в петък пред журналисти Галина Тошева, изпълнителен директор на “Български енергиен холдинг“ който е собственик на АЕЦ “Белене“. По думите й може да се повтори финансирането, отпуснато от “Росексимбанк“ за модернизацията на V и VІ блок на АЕЦ “Козлодуй“.

До седмица-две ще има повече яснота за условията и схемата за кредитирането, заявиха източниците на Mediapool. Те допълниха, че съвсем скоро ще бъдат подписани два анекса по основния договор с “Атомстройекспорт“ - единият е за обема работа, която руският изпълнител трябва за извърши през 2009 г. и при какви цени, а другият ще урежда въпроса с подизпълнителя КАРСИБ.

Тази консорциум бе сформиран между френската “Арева“ и германската “Сименс“ за изработване на системите за сигурност на АЕЦ “Белене“, но в началото на 2009 г. германците обявиха, че прекратяват сътрудничеството си с франзуците в областта на ядрената енергетика и сключиха ново споразумение с “Росатом“ за създаване на световен ядрен гигант. Това естествено постави под въпрос формата на по-нататъшното участие на двете компании в българския проект.

Сега се обмисля вариант на анекс, който да уреди обема работа поотделно за “Арева“ и за “Сименс“. Вероятно ще има отделен договор с французите, а германците ще си останат подизпълнител на “Атомстройекспорт“, твърдят запознати.

Дясната опозиция е категоричен противник на проекта "Белене", а наскоро лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, един следващ десен кабинет би трябвало да заложи на бюджетни икономии в условията на финансова криза. Той настоя за ревизиране и "изоставяне" на мегапроекти като АЕЦ "Белене", Бургас – Александруполис и "Южен поток", които "ще потънат в милиарди".

Защото - каза Костов, може да се окаже, че след кризата светът ще бъде променен в такава степен, че няма да се нуждаем от тях, или просто, че има други решения на проблемите в енергетиката, например повишаването на енергийната ефективност.