Природа

  Началото дойде от размяна на коментари в блога и въпросът  които ми бе зададен „Какво бихме искали всички ние и това което искаме не е ли справедливост?“
   Принципно бях съгласен, но имаше нещо което ме спря да потвърдя. На всеки се е случвало критериите му за справедливост да се различават от нечии  „твърди“ виждания по въпроса..
    Има нещо което ни свързва по рождение.  Забравяме за това в век на технологии,панели и мултимедия, но това е нещо което има собствени закони и нарушаването им се отразява така както това е ставало винаги, ние сме част от живата природа на планетата и законите и са общи за всички ни.
  Правилото на най-ниско ниво е оцеляването.  Като минимум за да оцелеем като вид  и да просперираме, ние имаме правото да се борим за живота си, без да си пречим помежду си и да се крадем.  Всяка група хора, ако щете вземете цялото население на земята, в момента когато престане да се бори срещу кражбите и това да  се пречи на други за да не те изпреварят ,  то се е разболяло и се приближава към края на съществуването си.
     За да ни има едно правило което не може да бъде пренебрегвано, всеки има правото да се бори за живота си без да му бъде пречено или да  бъде краден.
  Това е закон на живата природа. Всеки човек,група хора или политика която не го почита и спазва е болест.
     Всички ние имаме правото да се борим за живота си без да бъдем ограничавани,потискани и  крадени. Всеки които краде и не уважава равните права е болест която трябва да бъде лекувана.


 ПП ;) Защото вече предусещам някои коментари добавям.  Това е правило минимум.
Долната граница която не трябва да бъде пресичана за да оцелее видът.  Да си помагаме, да работим заедно,  това са екстри дето ни дигат няколко нива над микроби и едноклетъчни.

точно над тази тема са разсъжденията ми в тия дни. имат думата докторите, ако не е олигрофения.