Вторник, 2008, Декември 9 Десните партии. Ще има ли обединение на десните и ГЕРБ?     Подтика за този постинг се роди от  постинга връзката към който давам по горе.(  Slavuncho  е познатат на доста хора от блога та няма да го представям ;)  )

 Въпросът за партиите кандидатирали се за заместници на сегашната коалиция. Знаете че въпроса ще излезе на дневевен ред.
    Какво имаме като десни партии? Какво ги различава, разделя и какво ги свързва?
      Няма да ги изреждам една по една. В единия край имаме "Герб" , партия с висок изборен потенциал и още не стъпвала в парламента и "другите". Казвам "другите" защото не познавам разликите във възгледите им. Не знам защо са разделени и не виждам как и с какво ще пробият на обществената сцена. От това която виждам никоя от тях не може да посигне  сама мнозинство в бъдещия парламент. В същото време всяка от тях отказва да подкрепи дясната идея ,ако  тя не е начело.
     Мисля че прословутите "десни" партии трябва да решат дали ще се борят за идеи или за "топло местенце".
  Това дето знам е , на България и трябват личностти които ще надвият личния и партиен егоизъм за да изправят родината на крака. Всичко друго са глупости на 100 %. Ако смятат да се явята на избори трябва да са наясно с условията  и да ги приемат безусловно. Ако приемат това те трябва да го заявят сега не преди избори и трябва да подготвят бъдещите си действия. Не   го ли направят те са просто лицемери, които не заслужават да водят българския народ.

      Това трябва и ще се реши сега, независимо от думите и деиствията им на пролет :)

Не може партия претендираща за дясна, да се бори за налагане на нови ограничения над бизнеса в името на социалния мир, а ние всекидневно сме свидетели на такива , изцяло с популистки намерения за спечелване на левия електорат :)

Технически погледнато си прав. Когато няма ляво дясно не може да има. Относно "левия електорат" предполагам имаш предвид твърдите фенове на БСП. Ако това имаш предвид под леви те са прекалено "твърдо" фенове и "не могат да бъдат подлъгани" защото "отбора не може да бъде друг".
Използвам "десни" като условна дума за алтернатива на сегашното управление. Това са хората които не могат да имат съюз с членовете на "тройката" и претендират че знаят как да работят за България.
Ако се включат когато наближат избори никой няма да ги вземе насериозно, хората са виждали предизборни циркове до втръсване и няма да им земат акъла. Ако партия не го е проумяла до сега значи е прекалено наивна да и повериш повече от зеленчукова градина.
Тези които се боричкат за власт обричат всякаква алернатива да остане малцинство.

Сам прецени има ли някои сам потенциал да се пребори с "твърдия фен клуб"

Вече сме го виждали този театър, сценките са познати. Преди избори настава една патардия, едни оплювания, клетви и обещания. Ако всичко това се бе изпълнило поне в малка степен, щяхме да имаме следосвобожденската политическа конюктура - идва ново правителство, старото отива в затвора - при новото раздаване се сменят...
Ясно е, че сегашните политици са по-умни от прадядовците си. Преди избори се блещат и съскат такива клетви, които и Свинкса не е чувал. След това тихо и кротко продължават да си крадат заедно и да ни "управляват легитимно". Те не могат да изпълнят предизборните си обещания защото няма 1 000 начина за келепир от политиката. Няколко са и те са им до болка познати. Ако резнат главите на предхождащите ги, какво могат да очакват от "новите-стари народни избранници" на следващият карнавал?!
Та за това си мисля, че няма ляво и дясно, а само предизборно горе-долу и яко следизборно плюскане...
Най-ярък пример за горното е предизборното и следизборното поведение на партиите от тройната коалиция. Въпреки това, не мисля, че нито на "твърдия", нито на "мекия" електорат му е уврял акъла. И, защото в България има само "наши" и "ваши", всеки ще си подкрепи "неговите"... Иначе знае ли човек каква беля може да стане?!

Днес партиите са с много малка подкрепа и тя се дължи на т.нар. им "твърд електорат" - хора, които по различни причини винаги гласуват и го правят за една и съща партия. Тези хора няма да предрешат кой ще е бъдещия управляващ, защото колкото и да са те все пак са разделени. Борбата е за съмняващите се. Тези, които желаят и ще употребят правото си на глас, но все още не са решили за кого или пък решението им подлежи на промяна. Тези хора в България са толкова, че ако се "обере" вота им със сигурност ще се постигне изборна победа. Те я дадоха на сините, после на червените, после на царя. Сега се очертава да я дадат на бат`Бойко. Радващото е че броят им намалява като относителна тежест от гласовете на всички гласуващи. От тук следва и извода, че еднопартийно правителство няма да се получи, което пък налага коалиция. Сега каква ще бъде тя, предизборна или следизборна? Следизборна със сигурност ще има. Какво обаче говори създаването на предизборна коалиция? За мен това означава единствено гонене на място в Парламента. Логиката да гласуваш за идеали не предполага да се гласува за предизборна коалиция, нещо повече, изисква гаранция за принципна следизборна ако не е възможно да се избегне. Дано гледната ми точка малко е разсеяла мъглата.

Писах статия как трябва да ги избираме. Не по обещания ,а по показан хъс, акъл и идеи. Трябва да излязат на пазара със стока а не с рекламни листовки. Илюзията която ни пробутват че трябва да избираме между тях е илюзия. Без стока трябва да ги гоним от сергиите да не заемат място. 3 Вариант винаги има да плащаш на хора да свършат това които натегачите неможаха да доставят скоро ще стане 20 години. По мудно е и трябва да отделяш повече внимание отколкото да пазаруваш готов продукт но ...
Но когато няма друго този вариант винаги остава. Държавата ако е правена като хората ще може да работи с години без един политик. Политиците обаче не искат такава възможност. Ако трябва ще го градим от основи но не и с калпави основи. Всяко отлагане копае гроба на тази държава.
Ако щете го приемаите кат ти е студено палиш огън. Това е!

Дето вика Славунчо "Ти вярваш повече от мен в доброто у хората", и аз съм такъв като него, по-малко вярващ. Затова търся повече гаранции. Например за теб може да е кристално ясна разликата между стока и рекламна листовка когато видиш продавача. Но така е за теб, не можеш да искаш от всички да са такива.

Отиваики на пазара можеш да разчиташ на името на търговеца което си е извоювал с времето. Това става с дълга практика което в момента не е използваемо. Стоката се пробва и се контролира цялата доставка. Търговец излъгал веднъж напуска сергията и разчита на клиентите извън пазара може да се върне когато с действията си е върнал вярата в своята честност. Всичко "под масата" го връща някъде далеч от пазара. За липса на продажби народа не плаща. Търговци "мотащи"се на пазара са клинти и не могат да бъдат други докато не се доедят до сергия с по добрата си стока. Знам че "не ти е сигурно" ако един от тях изпука за несправяне ще почнат да слушат, с втория ще ги хване страх, с третия ще почнат да вършат работа с четвъртия ще си правят пазарна конкуренция и после само трябва да ги следиш за лоши помисли ако някой от конкуренцията не е вършил тази работа вместо тебе.

Аз си мисля, като говореше за личности такива и такива по-горе, едно време Левски като е тръгнал на какво е разчитал? Младо момче, попче разпопено, но къде отива - в първото българско военно училище, там става най-добрия. И после създаване на революционна организация. На всякъде се е представял като изпълнител на задачите поставени му от ръководството на организацията. Не се е правил на пророк, не е правил чудеса, държал е на това да бъде възприеман като изпълнител на поставена задача. В това има нещо май?

Не знаех че по турско сме имали военно училище но да избираш някой да работи за теб 4 години и от това да зависи семейството ти заради реклама е меко казано смахнато.

Имали сме, дори две.

Първа и втора българска легия.
В първата българска легия в Белград заради скока му го правят знаменосец.
Легията е сформирана от Георги Стойков Раковски.