Петък, 2008, Ноември 7 Към Удобната НЕсвобода

Постинга е за едно общество в което живееме и за обществото от хора които се носят по течението следвайки наи- малкото съпротивление. Общество на хора заменящи личната свобода за временен комфорт. Авторката на постинга е показала с реални действия че вярата и в правото да бъдеш свободен и да защитиш виждането си  е нещо в кото вярва и не желае да загуби. Но в един от коментарите казва:

"А колко са онези, които мислят като мен ...
Напоследък, сякаш не е много "здравословно" да се мисли,
 още по-малко да се казват на глас мислите!"


   Можете да и покажете ,че има и други хора които вярват
   в правото да бъдеш личност,
   да имаш собствено мнение
   И това мнение трябва да бъде чуто

   Една българка направи това в което вярва.
   Нещо добро за всички българи за които
   личните права все още значат нещо.
   Ние сме българи и сме оцеляли през вековете
   Защото сме били заедно в борбата да оцелеем

   Ако вие не сте от хората които желаят да запазят
   личния комфорт с цената на личните си права
   Отидете на горния адрес и напишете няколко думи
   да видят тези които искат да ни отнемат правото да
   сме горди ,че сме българи и не можем да преклоним
  чело.

Малкото хора които посмяха открито да кажат това което мислят и рязко повишилата се посещаемост, дори в собствения ми блог, говорят повече в подкрепа на постинга отколкото някой може да изрече с думи.

Постинга остава в комплект с мълчанието....

Благодаря на тези които чуха макар и да запазиха мълчание, защото не останаха слепи и глухи.

При мен също посещаемостта днес бележи рекордно ниво без да съм писал нещо ново в блога си. Нямам обяснение на какво се дължи. Всъщност имам, напоследък размених няколко лични бележки с един явно много интересуващ някого блогър. Та този или тези явно душат покрай него като невидели. Точно заради това написах коментар под поста на chara. Интернет пространството остана едно от малкото места, където можеш да кажеш това, което мислиш!

Едно е да искаш, друго е да можеш. Чак трето, четвърто, пето и така нататъка, да го направиш.

Пука им на хората, но някои рефлекси си остават. Явно има теми табу дето сами си ги правиме. Един не каза че греша. И това в Българското блог пространство ..........