Прочетете при cefulesteven

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=247471


- "Славейков", страстната кучка и девичия пансион

    Мястото на книгата не е само в манастирите. И само в библиотеката, не е. Тя може да бъде монахиня, но може да е и блудница. Война може да бъде с руси коси, които не будят любовно чувство, а възпламеняват. Мир също може да бъде, но не с детински сини очи, а тъжни и по-тежко да е чувството на този мир, отколкото при всяка война. Тя може да бъде каталожния си номер в книжарницата, но може да бъде и дивата възбуда, каквато ни едно вирнато дупе на стъпваща като антилопа, девица, може да предизвика у седналия на мастика до прозореца на тъжната кръчма, самотник на средна възраст. Може да бъде утеха и ангел, звяр с три шестици на челото, десницата, лявата гръд над възбудено зърно или венериния хълм. Може да бъде обезболяващо когато гной пулсира в зъба, а машинката на зъболекаря, реже нервите на очакващия реда си. Откраднати минути между две тенджери може да е. Няколко секунди замък за замръзващия в кашоните. Платната на юноша който няма да види южните морета или дълго реене в космоса, за стареещ мъж от деградиращо село, познаващ добре от живота само двата си декара. Речта която вдига асовете във въздуха, за решителната битка, която ще реши хода на великата война, която предрича, изрича, че повечето не ще кацнат повече, ни обещава нещо хубаво, но само, за да не й повярват и да разберат, че по-хубаво от това не може и да бъде. Каква манипулаторка! Щерка на сатана може да бъде, която отдава плът във всяко светилище, а сетнините й водят към ада, но леят се, леят се думите й като дървесно масло. Тя не е снобски настроена височайша особа, която казва: „моето място не е тук, тук, тук”, не бални зали на крале на рока или държави са естествената й среда, макар и там да изглежда по-на мястото си и от домакините. Евтина проститутка е тя, която се продава на всеки който иска да я купи и се разтваря с наслада, до дъно под сетивността му. Друг е въпроса, че насладата която отдава иска и сърце, че и разум да се възприеме. Тя е щурава и познава всичко. Навсякъде е стъпила и всичко е опитала. Няма порок на който да не се е отдала, няма и връх на чистотата и духа, който да не е покорила. В милиарди легла се е въргаляла, че и в окопи, в затвори и лагери, влизала е любов да даде, колкото и ефимерна и имагинерна. Нищо човешко не й е чуждо, напротив: това което и е чуждо, ако има такова: то не е човешко. Тя е екстракта на човешкото. Зависи от разтварянето му при употреба: може да бъде лекарство, може да бъде и гибел, а понякога дори мъчителна. Изгаряна е като вещица, създавана е тайно, а мнозина нейни любими от живота са се лишили, осъдени или неосъдени за тежкото си престъпление, бесени или безследно изчезнали. Тя е свободата във всичките й варианти. Всичките пътеки към свободата е, всичките й извори в пустошта на всяко едно време, разбира се: и всичките миражи за свобода. Не е болна от суета душа на квартален парвеню, който обикаля „долните” за него улици. Не мете обувки, нито се отвращава от атмосфери. Въздухът се спуща навсякъде. Всички го делим, макар и не едно и също да е съдържанието на вредни емисии в него. Тъй и тя, подобно въздуха, място не избира. Навсякъде прави любов. Любовта за всекиго и никого е, а това клише пак на заем, с усмивка ми отпусна, за да ползвам в защита като адвокат на дявола й. Дива страстна кучка е, но с вселен ангел в себе си. Нейното място не е в храмовете на богоизбраните интелекти. За тези храмове тя е отделила част от образите си, от страниците си, въплъщенията си. Но тя е предназначена за всеки и улицата е по-естествената й среда от аристократичния, ала лишаващ я от свободата й, замък. Зад стените, независимо дали са китайски, берлински, стени на „Флойд” или стени на Сартр се разгръща в истинската си красота и значимост. Противоестествено е да се ограничава свободата, на тази която дава свобода. Да се определя мястото й. „То е тук!”, „То е тук!”, „То не е тук!” „То не е тук!”, когато си е избрала място, то е там. Защото днес, ако се изгони от един площад, утре кой знае от къде ще се изгони и докога ще се гони. Защото днес, ако се каже: „неприлично е да е там”, мястото й е в книжарниците, утре е много естествено да се каже: „неприлично е да я гледат отвън, грозно е, кич е! Трябва да е с тъмни стъкла и само този който се интересува от книги, да знае, че това е специализиран магазин за тях” Сложи се надпис: „Не се препоръчва на лица под 18 години”, нищо, че в един подобен свят, доста хора няма да са способни даже да го прочетат. Да се определи, че мястото на книгата е само в книжарниците е все едно да се определи, че мястото на тийнейджърките е само в девичи пансион. То, тази идея, че ще допадне на някои застаряващи „моралисти” ще допадне, но е против естеството и против свободата към която драпаме с нокти и зъби. Ограничавайки й мястото, ограничаваме своето.

Автор: cefulesteven Категория: Политика
Прочетен: 27 Коментари: 0
Последна промяна: 08:27

Благодаря ти! И радостно ми е, че е споделено!

ти са върховни! Свободата на книгата не приема никъде никога, никакви рамки. Тя може да живее на всеки площад, на всяка улица, във всеки ъгал. В Холандия я има на всека седалка в обществения превоз, нея всеки може да отвори по всяко време.Мястото и е навсякъде, тя, е нужна по всяко време, на някой днес да не забравят буквите и правописа, а утре какво е книга.
Стискам ти ръка за разсъжденията!
Поздрави!

Гласуваите за постинга:http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=247471

Ако и вие мислите така нека бъде чуто!