Размисли за нещо което всеки трябва да намери за себе си и не всички знаят това.

 Пътят дава посока, той предполага и усилие от пътника да бъде извървян, влияе върху начина на живот, посоката в която търсим успех. Вероятно сте слушали за жизнения път на някой, когато споменат някоя историческа личност например . Във древните общества, където имало силно кастово разграничение, пътят бил свързван с определена кастова прослойка. За път се говорело и по времето когато занаятите са били ключови за определяне на положението на човек в обществото и съответното му дължимо уважение. В днешно време тясната специализация е разкош за повечето хора, в едно общество в което промените породени от технологии, науки и глобализация за отделния човек е лесно да обърка посоката или дори взираики се да  я види. Посоката се превръща все повече в личен избор, кастовите различия са минало, достъпното образование за широк кръг хора, развитите комуникации и потребността да имаш умения които не са строго специализирани ,но необходими, расте. От една страна това е нещо хубаво, дава свобода на избора. От друга страна със свободата идва и отговорността.
 Отговорност към себе си и отговорност към всичко това на което държиш и което цениш.
 Това е нещо на което човек не се ражда научен. Това важи не само за отделния човек но и за всяко общество. За да поеме едно общество по- пътя който желаем и в желаната посока. то и неговите членове, трябва да открият своя път и  посоката в която да вървят. Като свободни хора ние трябва да изберем своя път, всеки за себе си и поотделно. Като общества ние също трябва да изберем път и посока. Последното обаче трябва да направим заедно точно така както и трябва заедно да вървим по избрания път